Да победиш съдбата - такава е историята на 28-годишната Вера Асенова,

Да победиш ориста - такава е историята на 28-годишната Вера Асенова, която не вижда по рождение с лявото си око, прохожда няколко пъти в живота си и все пак продължава да е сполучлива.

„ Аз съм родена по този метод и в действителност в никакъв случай не съм си представяла света по различен метод. Винаги са ме отглеждали все едно няма никакъв проблем. Като съм била дете, са ми казвали, че няма късмет да спортувам, да играя игри с топка или каквото и да било сходно нещо. Всъщност аз се оправям и не преставам да се оправям сносно и в спорта. По-скоро единственото нещо, което беше някакъв проблем е лещата, която се създава, която е специфична. Тя е като хемисфера и се поставя върху казуса - недоразвитото око. Слага се от горната страна, чисто козметично да наподобява добре “, споделя Вера пред бТВ.

Въпреки че не вижда с лявото око, Вера е била професионална ски състезателка. Докато един ден пистата не прекатурва живота ѝ.  „ 2017 година, май месец. Бяхме на лагер в Австрия точно за подготовка за Олимпийските игри. На второто втурване аз паднах доста тежко. Вдигнаха ме с хеликоптер. Последваха 20 дни в болница, 5 интервенции. Лекарите изначало бяха стъписани по какъв начин е допустимо по този метод да ми бъде строшен кракът. Реално костите на подбедрицата по-скоро бяха пръснати. За тях беше същинско предизвикателство да съумеят да съберат крайници ми, тъй че да не загуби нито дължината си, нито нищо “, спомня си Вера. 

У нея остава огорчението, че е имала квота за Олимпийските игри в Пьончанг през 2018 година, само че поради травмата не отива. Престоят в болничното заведение и възобновяване трансформират метода ѝ на мислене за живота.

„ За мен беше миг на цялостно осъзнаване. Приемаме доста мигове от живота ни за даденост. Всяко придвижване, даже утринното измиване на лицето. Тази независимост е подарък, който не оценяваме задоволително. Бях почнала да си пиша в една тетрадка дребни стъпчици, които има в живота, дребни стъпчици, които желая да се случват и да съумявам да намирам същинска наслада в тях. И в действителност в дните, в които ми дават да стана инвалидна количка, аз бях в голяма еуфория, че аз още веднъж ще мога да стана въобще “, добавя тя.

Минават три години и половина, в които Вера върви с патерици и се възвръща. След дългата пауза се оказва съвсем невероятно тя да се върне още веднъж на ските и да бъде толкоз добра.

„ До ден сегашен ми седи по този начин в главата, че желая да карам най-малко на още едно съревнование. Но мина доста време, животът ми ужасно доста се промени. Действително професионалният спорт е нещо рисково и си дадох сметка, че в случай че още веднъж стане нещо и не съумея да се възстановя, аз няма да си простя “, споделя тя.

Трудните години на възстановяване я срещат с доста сърцати и всеотдайни хора, на които дължи пълноценния си живот през днешния ден. Един от тях е доктор Павел Краевски от „ Софиямед “.

„ Най-трудният миг за мен беше да кажа на човек, който е претърпял 8-9 интервенции до този миг, че му предстоят още най-малко 2 или 3. За мен шокът беше, че тя изобщо не се тормози от това, тя просто искаше да се възвърне изцяло. Тя не смъкна усмивката от лицето си и нейната религия в това, че нещата ще се случат ненапълно болести и нас като екип, който се грижеше за нея “, споделя доктор Краевски.

„ Имам 113 шева на крайници, някои са един върху различен, тъй че не се виждат може би чак толкоз доста. Или по-скоро аз към този момент съм привикнала с тях. Смятам, че това до някъде споделя моята история и по-скоро към този момент нямам терзания от тях. Ако някой има терзания, то просто може би не е верният човек “, споделя Вера.

Серафим Лазов, кондиционален треньор, е индивидът, който прави „ фините настройки “ най-после. Той съумява да изправи Вера на крайници без да има болки. „ Запознавайки си с него, започвахме извънредно доста да вършим по-специфични извършения. Това е, бих споделила, нещото, което ме държи на крайници, тъй че да мога да се движа, да карам ски, да вървя в планината, изобщо да върша всичко, което обичам, без да ме боли “, споделя тя.

Да, Вера в действителност се връща на ските. Запознанството ѝ с Владимир Гюров ѝ дава още по-голямо ентусиазъм и мощ. „ Един мъж докосна сърцето ми с позитивното въодушевление, което строи от него. Историята му е доста по-тежка от моята. В него има предпочитание за премеждие, за адреналин, за пътувания. Той е толкоз жив, толкоз можещ и толкоз резистентен. Караме рано заран. Той кара утолен ски – специфична седалка с амортисьор, която е върху една ска. Травмата му е доста високо. Но макар че е неподвижен от гърдите надолу, той съумява даже да завива. Той е образец за мощна воля, за усърдна работа, за предпочитание “, споделя Вера. 

За приключенци с историята на Влади има доста благоприятни условия като фондация „ Ела и Ти “, с чиято помощ доброволци вършат невъзможното – допустимо.

„ Всеки един допустимо миг, когато има събитие, в случай че нямам някакъв значим ангажимент, заедно съм с тях, тъй като в действителност желая да оказвам помощ на хората да живеят. Огромна част от доброволците също са доста положителни хора, тъй като в случай че си податлив да помагаш, доста рядко ти самият не си с чисто сърце “, споделя Вера.

Днес Вера още веднъж стъпва самоуверено и граби с цялостни шепи от даровете на всеки нов ден. Тя не се опасява да кара и го прави. Работи във финансова компания. „ Срещата с шефа ми също беше забавна, тъй като сега, в който се срещнах с него, аз още бях с патерици. Тогава си търсих работа и множеството хора не те гледат с положително око. Всъщност той е един от хората, които ми даде ръка в сложен миг, може би не го е осъзнал. Отказвали са ми работа, тъй като не са вярвали, че аз бих съумяла да се оправя. Може би си се тормозили от взимането на болнични, само че даже когато съм болна не ми пречи да си правя работата от у дома “, споделя тя.

14-те интервенции и 100-те шева постоянно ще са част от нея, само че животът ѝ продължава и тя се любува на всеки момент от него